Интервю с Текла Папантониу

Интервю с Текла Папантониу

Национална комисия за ЮНЕСКО на Кипър

Р.Ц.: Какви според Вас са основните послания на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г., които са значими и днес?

Живото наследство дава на хората чувство за принадлежност към група, която е възможно да надхвърли националните граници. Не се оценява на сравнителна основа, заради своята изключителност или изключителна стойност, като по този начин насърчава взаимното уважение. Позволява ни да разберем по-добре предишните поколения и себе си, хвърля светлина върху микроисторията и показва връзката между културните практики и естествения свят около нас.

Р.Ц.: Бихте ли откроили тенденции в опазването на нематериалното културно наследство, които са свързани с използването на формалното и неформалното образование и са резултат от образователни политики и практики?

Осигуряването на жизнеспособността на живото наследство изисква качествени образователни програми и дейности за изграждане на капацитет. Ангажирането с живото наследство стимулира учащите да изследват нови пътища към знанието, обогатява учебния опит и мотивира както учениците, така и преподавателите да развиват по-широки компетенции по въпроси, свързани с културата, устойчивото развитие, предприемачеството и гражданството.

Р.Ц.: Какви са акцентите в отбелязването на 20-годишнината от подписването на Конвенцията и как кореспондират с динамичните промени в политически, културен, социален и икономически контекст днес?

20-ата годишнина на Конвенцията предоставя възможност да се подчертае човешката динамика на живото наследство и на преден план да се изведат гласовете на общностите, като се признава централната им роля в опазването и предаването. Повишаването на осведомеността сред младежите също е важно, за да се разграничи живото наследство от фолклора, за да се разбере „нематериалното“ в живото наследство и да се включат в техния настоящ начин на живот елементите, които са все още актуални за тях днес.

Р.Ц.: В каква посока виждате развитието на регионалните центрове категория 2 в опазване, съхранение и развитие на живите наследства?

Регионалните центрове играят важна роля в инициирането на съвместни проекти, консолидирането на мрежи и партньорства и организирането на дейности за изграждане на капацитет сред заинтересованите страни, участващи в опазването на живото наследство. За да отключат допълнително потенциала на живото наследство в бъдеще те може да се съсредоточат повече върху интердисциплинарни подходи, да допринесат за развитието в области като равенство между половете, културно многообразие и творчество, здравеопазване, генериране на доходи и природни бедствия и изграждане на мир.

Р.Ц.: Как вашият личен опит в общуването с НКН се отрази на професионалното Ви израстване?

Лично за мен работата с общности от практикуващи, за период в продължение на повече от десетилетие, беше обогатяващо преживяване, предизвикващо самосъзнание и размисъл. Взаимодействието с живото наследство е процес на комуникация: изисква изслушване и разбиране с емпатия, адаптиране към различни контексти, разрешаване на недоразумения, обмен на идеи и възгледи с взаимно уважение. Общуването с по-възрастни практикуващи често ми напомня за вечните ценности и какво наистина има значение в живота.