Интервю с Велика Стойкова-Серафимовска

Интервю с Велика Стойкова-Серафимовска

Фасилитатор за прилагане на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство

Р.Ц: Какви според Вас са основните послания на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г., които са значими и днес?

В.С.: Като експерт по нематериалното културно наследство, етномузиколог и фолклорист, следя изпълнението и развитието на Конвенцията от 2003 г. на национално и регионално ниво от 2008 г. Продължително участвам в процеса на повишаване на обществената осведоменост за важността на нематериалното културно наследство на местно и национално ниво и имам възможността да посещавам различни европейски страни и да наблюдавам различни механизми за опазване в различни местни и национални контексти. Мога да потвърдя, че ключовите послания на Конвенцията остават напълно актуални. Конвенцията от 2003 г. се развива и нараства, обогатява се в по-широк аспект на признаване и насърчаване на нематериалното културно наследство като отлична платформа за устойчиво развитие сред засегнатите общности.

Р.Ц: Бихте ли откроили тенденции в опазването на нематериалното културно наследство, които са свързани с използването на формалното и неформалното образование и са резултат от образователни политики и практики?

В.С.: Ученето и преподаването на нематериалното културно наследство са отличен механизъм за представяне, насърчаване и прилагане на ключовите послания на Конвенцията за нематериалното културно наследство, но това е свързано с формалните национални образователни политики и стратегии, които изискват повече време за обучение на учители и педагози, занимаващи се с формалното образование. Като механизъм за опазване, досега тази тенденция е по-реализуема в неформалното образование, което може да бъде отлична отправна точка за споделяне на ползите от представянето на важността на нематериалното културно наследство сред децата, младежите, но и сред възрастните. Като учител, настойчиво вярвам, че този подход е ключов в предоставянето на инклузивен начин за учене „с“ и „за“ културното наследство и неговата неизбежна връзка с природата и устойчивия начин на здравословен живот и животна среда.

Р.Ц: Какви са акцентите в отбелязването на 20-годишнината от подписването на Конвенцията и как кореспондират с динамичните промени в политически, културен, социален и икономически контекст днес?

В.С.: Има много планирани и подготвени дейности за отбелязване на 20-годишнината на Конвенцията от 2003 г., но аз лично считам, че стартирането на глобалната кампания „Wiki Loves Living Heritage“ е най-видимата и насърчителна инициатива. Тази участваща, общностно насочена инициатива, която обръща внимание на практици по наследството, доброволци от Уикимедия и културни институции по целия свят, ще предостави отличен начин за представяне, насърчаване и споделяне на различни елементи на нематериалното културно наследство на глобално ниво и заедно да отпразнуваме животното наследство като всестранна платформа за по-добро разбирателство и уважение към различните общности и културни изрази по света.

Р.Ц.: В каква посока виждате развитието на регионалните центрове категория 2 в опазване, съхранение и развитие на живите наследства?

В.С.: Регионалните центрове от Категория 2 са важна част от мрежата на ЮНЕСКО в множество аспекти. От създаването си, Регионален Център София – ЮНЕСКО ъздаде отлична и много активна мрежа сред експерти и институции в страните от Югоизточна Европа, предоставяйки прозрачна платформа за споделяне на политики, механизми, както и различни подходи към опазването на нематериалното културно наследство в съответния регион. Очаквам бъдещето развитие на Центровете, по-конкретно на този София, да бъде насочено към свързване на засегнатите общности и развитие на мрежа сред носителите и занимаващите се с нематериално културно наследство, които споделят подобни елементи в Югоизточна Европа.

Р.Ц.: Как вашият личен опит в общуването с нематериалното културно наследство се отрази на професионалното Ви израстване?

В.С.: Бъдейки експерт по нематериалното културно наследство, разширих обхвата на полевите си изследвания, като открих, че общността е най-важният и централен субект не само за изследване, но и за посредничество. Въпреки че ние, като изследователи и експерти по НКН, сме в специфична мета-позиция, която се намира в положение да представя, интерпретира и прилага Конвенцията за НКН между общностите и заинтересованите страни, придобитият опит в областта на НКН също значително допълни и обогати моите лични възгледи като етномузиколог и фолклорист. Това повлия на личния ми подход и допринесе за развитието ми върху начина на работа като учител във формалното и неформалното образование, както и като изследовател на традиционни форми на НКН в музиката и танца. Възможността да научавам и използвам различни механизми и методологии за опазване на НКН на международно ниво ме обогати лично, но също така ме вдъхнови да прилагам по-приложими методи за споделяне на придобитото знание и опит по един по-продуктивен и полезен начин на местно и национално ниво.