Интервю с Тамара Дерич

Интервю с Тамара Николич Дерич

Фасилитатор за прилагане на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство

Р.Ц.: Какви според Вас са основните послания на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г., които са значими и днес?

Т.Д.: Ключовото послание, както и приносът на Конвенцията от 2003 г. към съвременните практики за наследство, се отнася до демократизирането на културата по отношение на участието на общността и централната роля на общностите в управлението на собственото им наследство.  Днес, все още сме свидетели на ниско ниво на участие на общността в различни практики за наследство, следователно намирам това послание за актуално днес, но също така смятам, че то ще остане централното послание на бъдещите практики за наследство не само в областта на нематериалното културно наследство, но също така и в опазване на природното и материалното културно наследство. Второто послание, което силно повлия на моето разбиране за културното наследство и професионалното ми развитие и което е изключително иновативно и важно днес отпреди двайсет години, е свързано с променящия се и динамичен характер на нематериалното културно наследство като отговор на по-широка природна и социална среда .

Р.Ц.: Бихте ли откроили тенденции в опазването на нематериалното културно наследство, които са свързани с използването на формалното и неформалното образование и са резултат от образователни политики и практики?

Т.Д.: От 2018 г. участвам в работата с учители, студенти, експерти по НКН и създатели на политики в изготвянето и разработването на материали за интегрирането на НКН във формалното и неформалното образование на европейско ниво. Фокусът беше върху преподаването „със“, а не изключително за НКН. По този начин наследството, присъстващо в общностите на учениците, дава контекст за въвеждане на нови знания, което ги прави много по-подходящи, смислени и по-лесни за разбиране. Успоредно с това учениците научават за своето наследство и развиват чувство за идентичност и гордост, което помага за изграждането на самочувствие, което намирам за определящо в тяхната чувствителна възраст. Впечатленията, с които останах, предимно в Централна Европа, са изключително положителни както от гледна точка на учителите, така и от гледната точка на учениците. Те намират лекциите за обогатени, контекстуализирани и пропити с различни емоции. Силно вярвам, че емоционалната интелигентност е ключова за бъдещето на опазването на НКН, както и за устойчивите образователни системи. Следователно това изглежда идеално съвпадение.

Р.Ц.: Какви са акцентите в отбелязването на 20-годишнината от подписването на Конвенцията и как кореспондират с динамичните промени в политически, културен, социален и икономически контекст днес?

Т.Д.: Акцентът на 20-ата годишнина определено е инициативата #wikiloveslivingheritage, която идеално съчетава две тясно свързани предизвикателства в опазването на живото наследство – участието на общността и етиката. Тази инициатива ни дава възможност да разширим допълнително условията за участие и повишаване на осведомеността относно културата в цифровата ера, но също така отваря въпроси относно етиката и представителността в динамичния сектор на наследството. Тези въпроси допълнително отразяват съвременните проблеми по отношение на поверителността, фалшивите новини и всички различни предизвикателства, които Интернет ни предлага ежедневно. Тази инициатива показва как заинтересованите страни от Конвенцията 2003  винаги са крачка напред в разбирането на нуждите и предизвикателствата на сектора и как всички смело и всеотдайно се справяме с тях в името на защитата на НКН във неговите различни форми.

Р.Ц.: В каква посока виждате развитието на регионалните центрове категория 2 в опазване, съхранение и развитие на живите наследства?

Т.Д.: Виждам бъдещото развитие на регионалните центрове от категория 2 в по-силна подкрепа и изграждане на капацитет на членовете на общността и практикуващите. Освен това, би било значителна стъпка напред работата в мрежа и споделянето на опит на местните общности в глобална среда чрез свързване на различни центрове от категория 2, защото всички ние споделяме поне едно голямо предизвикателство и то е свързано с бъдещето на нашата планета. Местните хора, местните познания за природата са лепило, което ни държи заедно, поради което една платформа за събиране и споделяне на различни преживявания може да бъде от полза и би потвърдила още веднъж ролята на центровете от категория 2 в световен мащаб.

Р.Ц.: Как вашият личен опит в общуването с НКН се отрази на професионалното Ви израстване?

Т.Д.: Като обучен културен антрополог веднага се почувствах много близо до основните стандарти и концепции за опазване на ICH. И все пак най-важният опит започна с развиването на  глобалната мрежа на фасилитаторите през 2017 г., когато започна обширен международен обмен с общности, както и с експерти. Тези срещи ме обогатиха не само като професионалист, но и като човек. Днес чувствам, че мога да дам много повече на собствената си местна общност поради знанията, които придобих, но и защото, работейки в различни културни среди, се развива съпричастност, разбиране и търпение, което е от решаващо значение при работата с общности.