Интервю с Даниела Филипович

Интервю с Даниела Филипович

етнолог-антрополог от Центъра за нематериално културно наследство в Сърбия

Председател на Общото събрание на Регионален Център София – ЮНЕСКО

Р.Ц.: Какви според Вас са основните послания на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г., които са значими и днес?

Д.Ф.: Конвенцията от 2003 г. хвърля светлина върху нематериалното културно наследство като важна съставна част на идентичността и неделим фактор за осигуряване на усещане за приемственост на местните общности и групи. Освен това концепцията за живо наследство има потенциала да насърчава уважението към културно многообразие, човешка креативност, местна устойчивост и приобщаващ социален и икономически растеж. В това отношение е важно дасе подчертава постоянно, че нематериалното културно наследство показва богатството и разнообразието на културното наследство. Можем да го разглеждаме като напомняне, че различни общности, които живеят в една и съща културна област, могат да споделят елементи от културно наследство и традиционни форми на културни практики и изрази, които могат да се тълкуват като важен сплотяващ фактор както на национално, така и на международно ниво.

Р.Ц.: Бихте ли откроили тенденции в опазването на нематериалното културно наследство, които са свързани с използването на формалното и неформалното образование и са резултат от образователни политики и практики?

Д.Ф.: Включването на нематериалното културно наследство във формалното и неформалното образование обикновено е резултат от индивидуални инициативи, а не създаване и прилагане на нови политики в областта на образованието. Общите методи за прехвърляне на знания и умения, свързани с НКН в общностите, обикновено са част от неформални програми, където предаването се постига най-вече чрез провеждане на семинари или училищни курсове, като същевременно тези знания и умения присъстват по-малко, като неразделна част от формалното образование. В момента опазването на нематериалното културно наследство и включването на носители в изпълнението на програмите за формално образование е до голяма степен ограничено до индивидуални инициативи и е резултат от усилията за подобряване на съществуващите учебни програми в гимназиите и университетите. От друга страна, програмите за неформално обучение са много повече и много от тях се изпълняват от културните институции, в сътрудничество с носителите на живо наследство и общности.

Р.Ц.: Какви са акцентите в отбелязването на 20-годишнината от подписването на конвенцията и как кореспондират с динамичните промени в политически, културен, социален и икономически контекст днес?

Д.Ф.: Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство беше приета с намерението да насърчи нов подход към опазването на културното наследство, ново разбиране на наследството отвъд паметниците и артефактите и признаване на живото наследство като сила за социална трансформация и устойчиво развитие. Грижата за наследството е поверена на носителите и местните общности, в допълнение към професионалистите и официалните институции, като същевременно се създава нов механизъм и разширява кръгът от заинтересовани страни, участващи в неговата защита и опазване, за да се гарантира предаването му на следващите поколения.

Според мен двайсет години са достатъчно време, за да се реализира и адаптира документ с такова въздействие. Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство не трябва да се разглежда като набор от задължителни препоръки. Трябва да се третира като добронамерено ръководство, съдържащо концепция за гъвкави политики, които да маркират най-адекватния изход от културни, социални, икономически кризи.

Р.Ц.: В каква посока виждате развитието на регионалните центрове категория 2 в опазване, съхранение и развитие на живите наследства?

Д.Ф.: Имам опит в работата ми с център от категория две е с този, базиран в София.Наблюдавам неговото развитие и разширяване от доставреме. Той е създаден през 2011 г. като особено важна част от системата за опазване на нематериалното културно наследство, насочена към насърчаване на регионалното и международно сътрудничество в Югоизточна Европа, насърчаване на сътрудничеството в областта на нематериалното културно наследство. Негова целе е и да провежда инициативи за опазване и популяризиране на нематериалното културно наследство на страните от Югоизточна Европа. През първото десетилетие Центърът постигна много от тези цели, особено в установяването на сътрудничество между професионалисти и представяне на елементите на нематериалната култура от региона.

Важните задачи за бъдещото развитие на регионалните центрове от категория 2 могат да бъдат съсредоточени върху по-нататъшната работа върху връзките между НКН и устойчивото развитие, както и установяването на сътрудничество между общностите и подкрепата на общностите не само в защитата на техните нематериални културни практики, но и в насърчаването на уважение към други културни традиции, културно многообразие и човешка креативност.

Р.Ц.: Как вашият личен опит в общуването с НКН се отрази на професионалното Ви израстване?

Д.Ф.: Като национален контактна точка за НКН, аз съм в позиция да работя за развитието и разширяването на национална мрежа от органи, институции и специалисти, компетентни в областта на НКН, както и политики и процедури за опазване на нематериалното културно наследство, и най-важното, прилагането им на национално ниво. Това включва постоянно учене и създаване на нови умения за работа с живото наследство, както и постоянно взаимодействие с носители, общности и експерти в различните области на културно наследство, което считам не само за професионално предизвикателство, но и за един от основните принципи в опазването на нематериалното културно наследство.