Интервю с Вили Фотопулу

 Интервю с Вили Фотопулу

Министерството на културата и спорта на Гърция

Р.Ц.: Какви според Вас са основните послания на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г., които са значими и днес?

Основното послание на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, което беше безпрецедентно за онова време и утвърдено през всички тези години е, че общностите трябва да заемат централно място в опазването на своето наследство. Подходът отдолу нагоре беше и все още е освежаващ за всички, които работим в сектора на наследството и, което е по-важно, доказано е, че е основният двигател за овластяване на общностите на носителите. Освен това, въпреки факта, че това е двайсетгодишна конвенция, тя все още има динамика, която продуцира нови проекти, добри практики и идеи относно популяризирането, документирането и опазването на нематериалното културно наследство.

Р.Ц.: Бихте ли откроили тенденции в опазването на нематериалното културно наследство, които са свързани с използването на формалното и неформалното образование и са резултат от образователни политики и практики?

В Гърция сме предприели големи стъпки за въвеждане на нематериалното културно наследство в училищни/университетски проекти и учебни програми и сме горди да кажем, че, както беше показано в последния Periodic report, е постигнат голям напредък. НКН се превърна в източник на вдъхновение за учители и ученици, което води до проекти и добри практики, които се провеждат в цялата страна.

Р.Ц.: Какви са акцентите в отбелязването на 20-годишнината от подписването на Конвенцията и как кореспондират с динамичните промени в политически, културен, социален и икономически контекст днес?

Нематериалното културно наследство е преплетено с много (трябва ли да рискуваме да кажем всички?) аспекти от живота ни. С отбелязването на двайсет годишнина на Конвнцията, се очертаха някои закономерности по отношение на специални подходи през годините. Видяхме проекти за: НКН и изменението на климата, НКН и образованието, НКН и устойчивото развитие, НКН и туризъм, НКН и извънредните ситуации, като тук назоваваме само няколко!

Р.Ц.: В каква посока виждате развитието на регионалните центрове категория 2 в опазване, съхранение и развитие на живите наследства?

Ролята на регионалните центрове от категория 2 е ключова за подобряване на сътрудничеството между държавните институции, академичните среди и общностите, активни в един и същи широкобохватен географски регион. Бихме искали да видим предприемането на повече инициативи, които ще мотивират всички горепосочени участници да работят по общи проекти, и ние сме готови да допринесем за тази цел с всичките си ресурси.

Р.Ц.: Как вашият личен опит в общуването с НКН се отрази на професионалното Ви израстване?

Нематериалното културно наследство, освен че създава нова област за професионалистите в областта на наследството, изисква и строг академичен дебат по няколко аспекта на прилагането на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство. През последните 15 години имах привилегията да се занимавам както с практика, така и с теория и трябва да кажа, че спечелих много. Имах най-плодотворното сътрудничество с колеги от цял свят, работейки върху общи досиета, които доведоха до вписвания в международните списъци на Конвенцията. Така че, да, професионалното ми израстване беше силно и повлияно с положителен знак.