Интервю с Н.Пр. г-н Анжей Франгеш, посланик на Република Словения в Република България

Интервю с Н.Пр. г-н Анжей Франгеш

Посланик на Република Словения в Република България

Дни на нематериалното културно наследство на Словения, 14-27 юни 2021 г.

Кой е Вашият любим елемент на НКН на Словения, който още не е вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството?

Словения, както и България, има богата култура и традиции. Нашата задача и основна цел е да популяризираме тази култура не само в Европа, а по целия свят. Словения има няколко елемента, които все още не са вписани в Представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството. Първият, за който се сещам, се отнася до пчелите и пчеларството, а именно – изрисуването на вратички на кошери. Словения полага усилия за повишаване на обществената осведоменост за важността на опазването на пчелите, като същевременно популяризира изключително важната роля на пчелите и другите опрашващи видове насекоми за съхранение на растителни видове, за опазване на природната среда и за цялостната стабилност на екосистемите.  През декември 2017 г. държавите-членки на Организацията на обединените нации одобриха предложението на Словения за обявяване на 20 май за Световен ден на пчелите. На този ден през 1734 г. е роден Антон Янша, първопроходец в пчеларството.

По отношение на гастрономията бих подбрал два елемента. Първият е „Приготвяне на прлешка гибаница“, из областта „Икономически познания и умения“. Прлешката гибаница е празничен сладкиш, характерен за региона Прлекия; направена е от слоеве точени кори, между които има плънка от извара и заквасена сметана. Традиционно се приготвя при изпълнение на важни селскостопански дейности или за празнични събития. Двугият елемент е „Традиционното производство на Краньски колбаси“. Тяхното географски наименование за произход е документирано още от втората половина на 19 век. Приготвянето на Краньски колбаси е обявено за живо наследство от национално значение.

А кой елемент на българското нематериално културно наследство смятате за най-впечатляващ?

С оглед на факта, че България има няколко уникални елемента на своето нематериално културно наследство, ми е много трудно да посоча само един. Затова ще избера два. Първият е „нестинарство“ – умението да се ходи по огън като кулминация на годишния ритуал-шествие Панагир по време на празниците на Св.Св. Константин и Елена. Провежда се в село Българи, в Странджа планина – югоизточна България. Вторият е фестивалът на маскарадните игри „Сурва“ в Пернишко, който се организира в началото на всяка година. Причината за втория ми избор е, че в Словения имаме, ако не идентичен, то много сходен обичай, наречен Курентованье. Това е най-популярното и значимо от етноложка гледна точка карнавално събитие. Присъствието на куренти, или кукери, в българската практика отбелязва края на зимата и началото на пролетта. Елементът „Шествия на куренти от врата на врата“ бе вписан през 2017 г. в Представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството. Това е обичай, практикуван по Сирни Заговезни, от Сретение Господне (2 февруари) до Пепеляна (Крива) сряда. Курентите правят своите обиколки по селата, а в последно време – и в градеца Птуй.

България и Словения имат много сходства, но и различия, в техните културни наследства. Според Вас, какво трябва да се направи за укрепване на културния диалог между двете страни?

Словения и България поддържат отлични двустранни отношения и имат много общо помежду си. Добър пример е нашето споделено славянско наследство и културните връзки между двата народа. Ние все още имаме много възможности за по-нататъшно подобряване на сътрудничеството помежду ни, като постигаме непрестанен напредък в това отношение. Най-важното е да се правят малки стъпки към сближаване на двете култури в името на по-добри взаимни културни отношения и едно по-светло бъдеще. Близо месец след официалното откриване на Посолството на Република Словения в Република България, в сътрудничество със Софийската областна администрация и с Регионалния център за нематериалното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО, и с подкрепата на Столична община, открихме изложба под наслов „Нематериалното културно наследство на Словения“, разположена в Градската градина на София. Преди пристигането си в българската столица, изложбата е била показвана при голям успех в Германия, Полша и други страни, чак до Бразилия. Част от гостуващата в София изложба бе колекцията от снимки от процесията-представление „Страстите Христови в Шкофя Лока“ – световноизвестен културен елемент, вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО на мематериалното наследство на човечеството. В изложбата бяха включени разнообразни фотографски и видеоматериали, подбрани предмети, използвани бяха модерни технологии и дизайнерски похвати, за да бъде представено нематериалното културно наследство, свързано със „Страстите Христови в Шкофя Лока“ – най-старият драматургиченн текст на словенски език. Основна тема на представлението са страданията и смъртта на Исус Христос. На 1 декември 2016 г. елементът „Страстите Христови в Шкофя Лока“ бе вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството като първо за Словения вписване в този престижен списък. Вярвам, че подобни инициативи са начинът нашите традиции да станат известни и вълнуващи за повече хора не само в България, а и по света.

Важна ли е културата за международните отношения на Словения?

Смятам, че културата е основата за международните отношения не само на Република Словения, но и на която и да било страна. В бъдеще трябва да се обръща по-голямо внимание на диалога между различните култури. Все повече държави днес преоткриват културната дипломация като средство за изграждане на взаимно доверие и разбирателство. Дипломацията сама по себе си е средство за общуване между държавите. Но културната дипломация представлява един позитивен дневен ред за сътрудничестно, което се извършва на по-човешко ниво.

Какви политики са нужни в региона на Югоизточна Европа за популяризиране на живото наследство и неговите ценности сред младите хора?

Политиките, необходими на Югоизточна Европа за популяризиране на живото наследство и неговите ценности не само сред младите, а и сред хора от всякакви вързрасти, не са по-различни от прилаганите в други части на света. Ще ви дам само един от много примери. През 1991 г. Словения, заедно с още няколко европейски държави и със съдействието на Съвета на Европа, бе инициатор и съосновател на „Дните на европейското културно наследство“, или „Dnevi evropske kulturne dediščine„ на словенски език. Всеки септември в Словения се организират поредица от събития. Тези събития намират отражение в публикации на Института за опазване на курлтурното наследство, който е част от Министерството на културата на Словения. Сред тези 16 двуезични публикации са заглавия като „Исторически паркове и градини“, „Наследството на монашеския орден“, „Архитектурата на Сецесиона“, „Средновековни градове“, „20 век: Словенската архитектура между модернизма и съвремието“, „Замъци, крепости и градски стени“, както и програми, посветени на архитекта Йоже Плечник и бащата са съвременния писмен словенски език Примож Трубар. И двете програми – „Наследство, творчество и иновация“ и „Културно наследство и просперитет“ бяха последвани от общоевропейски кампании. Общата тема между тях беше Общности на наследството и Доброволчество и солидарност между поколенията. С тези събития, Институтът за опазване на културното наследство на Словения участва успешно в популяризиране на това наследство и в действията за неговото опазване и съхранение в Европа.