„Джубалета – като уникален традиционен занаят и форми на използване“

„Джубалета – като уникален традиционен занаят и форми на използване“

Област: традиционни занаяти

Елемент, вписан в Национален регистър на Албания

Въпреки че днес не са част от ежедневието, традиционните облекла остават важна част от Албанската културна идентичност. Уникален феномен в занаятчийското майсторство в Северна Албания, джубалетата е традиционен женски костюм, направен от филц, с характерна разширяваща се надолу трапецовидна кройка и ясно различими плохи, особено отзад на гърба. Обличането с джубалета включва всички елементи, които изграждат тази сложна трапецовидна структура, и различни аксесоари, като риза, чорапи до коляното, богато орнаментирани колани и др. Един от най-очарователните елементи на джубалетата е символиката на старинната украса и мотиви. По традиция това облекло се е изработвало у дома, от млади жени в навечерието на сватбата им. Перфектната джубалета трябва да стои изправена сама, без да пада. Тя е била част от зестрата на младата булка, носила се е в сватбения ден и през първата година на брака, след което е била запазвана за деня на погребението. Други джубалети са се носели за всеки ден или на празнични събития. В планинските села жените имали от три до девет джубалети. Една такава джубалета, срещана в планинските области и известна още като женска  „планинска дреха“, представлява една от най-древните носии от средиземноморски тип, оцеляла през хилядолетията. Тази носия е наследство на материалната култура от илири до албанци. Така джубалетатата представлява най-ранното облекло в Албания и на Балканите. Това бе подчертано и от унгарския палеонтолог Ф. Нопшка след множество изследвания на носиите в Северна Албания. Според него „джубалетата изглежда много интересна от гледна точка на костюмографията …“. Тази идея е подкрепена от други изследователи, като например от известния албански етнолог Ррок Зойзи, който твърди, че произходът на джубалетата е от Критско-микенската цивилизация.