[:bg]България[:en]Bulgaria[:] – Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО

[:bg][vc_row gap=“5″][vc_column width=“2/3″ css=“.vc_custom_1565086755306{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_custom_heading text=“„Високо“ многогласно пеене от Долен и Сатовча, Югозападна България“ font_container=“tag:h2|text_align:center|color:%230dbab8″ use_theme_fonts=“yes“ link=“url:https%3A%2F%2Fich.unesco.org%2Fen%2FRL%2Fvisoko-multipart-singing-from-dolen-and-satovcha-south-western-bulgaria-00967|title:%E2%80%9E%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%E2%80%9C%20%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE%20%D0%BF%D0%B5%D0%B5%D0%BD%D0%B5%20%D0%BE%D1%82%20%D0%94%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%20%D0%B8%20%D0%A1%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2%D1%87%D0%B0%2C%20%D0%AE%D0%B3%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0%20%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F|target:%20_blank|rel:nofollow“][vc_column_text]„Високо“ е традиционна практика на многогласно пеене, уникална за българските села Долен и Сатовча в Благоевградска област. Характерни за „Високо“ са три вида многогласни песни: в нисък регистър, във висок регистър и в комбинация от двата. Пеенето в нисък регистър представлява продължително пеене на два гласа. Пенето във висок регистър също включва два гласа (вокални партии), но се отличава с повтарящи се провиквания и от двата гласа, позиционирани на една октава над основния тон. Тези провиквания биват последвани от плавен преход (легато) надолу и речитативно повтаряне на текста на песента в ниския регистър. Третият вид пеене „Високо“ включва комбинация от пеене във висок и нисък регистър, едновременно на четири гласа. Текстовете на песните обикновено рисуват природни картини. В миналото песните „Високо“, известни също и като летни песни, са били изпълнявани на открито от жени, ангажирани в полска работа. Докато са жънели или копаели, група жени са подхващали песен от една нива, а друга група са им отговаряли от съседната нива. Днес „Високо“ се изпълнява главно от жени или девойки, обхванати в певческите ансамбли към читалищата на двете села. Многогласното пеене във висок регистър е основен елемент на групова идентичност за общностите в Долен и Сатовча. То е високо тачена традиция, която ги отличава от съседните села.[/vc_column_text][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_row_inner][vc_column_inner][vc_single_image source=“external_link“ external_img_size=“594×395″ alignment=“center“ custom_src=“https://ich.unesco.org/img/photo/thumb/14723-BIG.jpg“ caption=“© Nikolay Vukov, 2013″][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_video link=“https://youtu.be/975ROm5PbK4″ title=“Медия“][/vc_column][vc_column width=“1/3″ css=“.vc_custom_1565087911639{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_column_text]

България

„Високо“ многогласно пеене от Долен и Сатовча, Югозападна България

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2021 г. (16.COM) в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row gap=“5″][vc_column width=“2/3″ css=“.vc_custom_1565086755306{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_custom_heading text=“Културни практики, свързани с 1-ви март“ font_container=“tag:h2|text_align:center|color:%230dbab8″ use_theme_fonts=“yes“ link=“url:https%3A%2F%2Fich.unesco.org%2Fen%2FRL%2Fcultural-practices-associated-to-the-1st-of-march-01287|title:%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B8%20%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B8%2C%20%D1%81%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8%20%D1%81%201-%D0%B2%D0%B8%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82|target:%20_blank|rel:nofollow“][vc_column_text]Свързаните с 1-ви март културни практики включват традиции, предавани от древни времена, които отбелязват началото на пролетта. Основната практика се състои във връзването на червени и бели конци, тяхното подаряване и носене, както и развързването им, когато се види за първи път цъфнало дърво, лястовица или щъркел. Други локални практики също са част от голямото честване на пролетта като дейности за пречистване в Молдова. Смята се, че мартеницата осигурява символична защита срещу опасности като непостоянно време. Тя гарантира и безопасното преминаване от зима към пролет за хора, групи и общности. Всички членове на общностите, независимо от възрастта, участват в традицията,а тя допринася за социалното сближаване, междупоколенческите отношения и взаимодействието с природата, и насърчава многообразието и творчеството. Неформалното образование е най-използваният начин за предаване: в селските райони младите момичета се учат как да връзват конците от по-възрастни жени, докато в градските райони учениците се научат от учители, занаятчии и чрез неформално образование. Друг начин за предаване се предоставя от семинари на тема „Мартеница / Мартинка / Mărţişor”, организирани от етнографските музеи. Общностите участват активно в усилията за описване, проучване, документиране и популяризиране на елемента. Днессе изпълняват множество културни проекти за опазване на практиката.[/vc_column_text][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_row_inner][vc_column_inner][vc_single_image image=“5406″ img_size=“584×395″ add_caption=“yes“ alignment=“center“ onclick=“custom_link“ img_link_target=“_blank“ link=“https://ich.unesco.org/en/RL/picking-of-iva-grass-on-ozren-mountain-01289#diaporama“][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_video link=“https://youtu.be/53R1H9Z_UaM“ title=“Медия“][/vc_column][vc_column width=“1/3″ css=“.vc_custom_1565087911639{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_column_text]

България

Културни практики, свързани с 1-ви март

мултинационална кандидатура на България, Северна Македония, Молдова, Румъния

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2017 г. (12.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row gap=“5″][vc_column width=“2/3″ css=“.vc_custom_1565086755306{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_custom_heading text=“Българско читалище“ font_container=“tag:h2|text_align:center|color:%230dbab8″ use_theme_fonts=“yes“ link=“url:https%3A%2F%2Fich.unesco.org%2Fen%2FBSP%2Fbulgarian-chitalishte-community-cultural-centre-practical-experience-in-safeguarding-the-vitality-of-the-intangible-cultural-heritage-00969|title:%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%20%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5|target:%20_blank|rel:nofollow“][vc_column_text]Българските читалища (културни центрове на общности) са териториално равномерно разпределени из цяла България. Те са създадени от самите общности и са достъпни за всички, независимо от техния възраст, пол, политически и религиозни възгледи. Първите читалища са създадени през 1856 г. и оттогава те са признати за ключова организационна единица на българското общество. Читалищата са неправителствени саморегулиращи се организации в съответствие със Закона за читалищата от 1996 г. В тях се извършват културни и образователни дейности, насочени към опазване на обичаите и традициите на българския народ, осигуряване на достъп до информация, разпространение на знания и запознаване на гражданите с ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата съгласно закона. Те заемат централно място в процеса на предаване на нематериалното културно наследство в страната, като възрастните членове играят ключова роля за насърчаване на младежта за нейното включване. Тяхната ефективност се доказва от нарастващия им брой през годините, както и от нарастващия брой участници в техните дейности, представляващи всички възрасти и групи от населението. Читалищата организират фестивали, тържества, събирания, изложби и т.н. с цел популяризиране и представяне на нематериалното културно наследство. Един иновативен подход за развитие на читалището е създаването на местни центрове за документиране, архивиране и предаване на знания и умения.[/vc_column_text][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_row_inner][vc_column_inner][vc_single_image image=“5408″ img_size=“584×395″ add_caption=“yes“ alignment=“center“ onclick=“custom_link“ img_link_target=“_blank“ link=“https://ich.unesco.org/en/BSP/bulgarian-chitalishte-community-cultural-centre-practical-experience-in-safeguarding-the-vitality-of-the-intangible-cultural-heritage-00969#diaporama“][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_video link=“https://youtu.be/aRt0MSNu47I“ title=“Медия“][/vc_column][vc_column width=“1/3″ css=“.vc_custom_1565087911639{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_column_text]

България

Българско читалище

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2017 г. в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на човечеството[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row gap=“5″][vc_column width=“2/3″ css=“.vc_custom_1565086755306{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_custom_heading text=“Национален събор на българското народно творчество в Копривщица: система от практики за представяне и предаване на културното наследство“ font_container=“tag:h2|text_align:center|color:%230dbab8″ use_theme_fonts=“yes“ link=“url:http%3A%2F%2Fwww.unesco.org%2Fculture%2Fich%2Fen%2FBSP%2Ffestival-of-folklore-in-koprivshtitsa-a-system-of-practices-for-heritage-presentation-and-transmission-00970|title:%D0%A4%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%20%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BB%20%D0%9A%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0%3A%20%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%20%D0%BE%D1%82%20%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B8%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5%20%D0%B8%20%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE%20%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE|target:%20_blank|rel:nofollow“][vc_column_text]Националният събор на българското народно творчество в Копривщица, е мястото, където хиляди българи, от всички възрасти, както и от диаспората от различни места, се срещат през месец август, за да представят и споделят своите практики, свързани с нематериалното културно наследство, които включват многобройни елементи – от танци и разказвачи на истории до игри и занаяти. Концепцията на фестивала е възникнала, когато преди години, местни музиканти са показали необходимостта от защита на традициите, застрашени от изчезване поради фактори като урбанизация и комерсиализиране. Организирано от община Копривщица, събитието се осъществява със съдействието на Министерството на културата, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей и Институт за изследване на изкуствата при Българската академия на науките и читалищата. Националният събор има за цел да повишава съзнанието за важността да се опазва живото наследство, да подпомага неговото присъствие в живота на хората, да го документира, за да подсигури бъдеща приемственост и да стимулира предаването му на бъдещите поколения.

Участниците се излъчват чрез процедура за избор, организирана от българските административни области, в които са идентифицирани нови традиции, след което изпълненията се представят и документират от учени за създаване на архивен фонд, като този на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. От първия събор през 1965 г. са проведени цели девет издания, като през 2010 г. броят на участниците достига до 18,000 изпълнители и посетители от цялата страна и чужбина. Много участници в събора получават международна известност.[/vc_column_text][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_row_inner][vc_column_inner][vc_single_image image=“4410″ img_size=“584×395″ add_caption=“yes“ alignment=“center“ onclick=“custom_link“ img_link_target=“_blank“ link=“http://www.unesco.org/culture/ich/en/BSP/festival-of-folklore-in-koprivshtitsa-a-system-of-practices-for-heritage-presentation-and-transmission-00970#diaporama“][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_video link=“https://youtu.be/QZw-Wue2Lt8″ title=“Медия“][/vc_column][vc_column width=“1/3″ css=“.vc_custom_1565087911639{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_column_text]

България

Фолклорен фестивал Копривщица: система от практики за представяне и предаване на културното наследство

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2016 г. в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на човечеството

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row gap=“5″][vc_column width=“2/3″ css=“.vc_custom_1565086755306{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_custom_heading text=“Народният празник „Сурва“/ „Сурова““ font_container=“tag:h2|text_align:center|color:%230dbab8″ use_theme_fonts=“yes“ link=“url:http%3A%2F%2Fwww.unesco.org%2Fculture%2Fich%2Fen%2FRL%2Fsurova-folk-feast-in-pernik-region-00968|title:%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%20%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D0%BA%20%E2%80%9E%D0%A1%D1%83%D1%80%D0%B2%D0%B0%E2%80%9C%2F%20%E2%80%9E%D0%A1%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%E2%80%9C|target:%20_blank|rel:nofollow“][vc_column_text]Народният празник Сурва/Сурова се провежда ежегодно на 13 и 14 януари, за да се отпразнува Новата Година според стария календар. В основата на празнуването е популярният маскараден ритуал, който се провежда в селата от Пернишкия регион. През първата нощ, маскарадните групи от сурвакари, състоящи се от мъже, жени и деца със специално изработени маски и костюми се насочват към площада на селото където палят огньове, закачат и забавляват публиката. Някои от участниците приемат специални роли, такива като на водач, на младоженци, на свещеник и на мечка. Рано, на следващата сутрин те се събират и влизат в къщите из цялото село, където ритуално женят млади двойки, докато мечката ”гази” хората за здраве. Домакините очакват тяхното пристигане с ритуални менюта и подаръци. След празника, сурвакарите раздават даровете си като често ги подаряват на сираци и бедни хора.
Маскарадният опит призовава младите хора и повдига тяхното самочувствие да продължат традицията. В продължение на цяла година семействата се занимават със събиране на материали за изработване на маски и други атрибути към тях. По-възрастните членове на семействата учат по-младите и децата как да изработват отличителните маски и костюми.[/vc_column_text][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_row_inner][vc_column_inner][vc_single_image image=“3463″ img_size=“584×395″ add_caption=“yes“ alignment=“center“ onclick=“custom_link“ img_link_target=“_blank“ link=“http://www.unesco.org/culture/ich/en/RL/surova-folk-feast-in-pernik-region-00968#diaporama“][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_video link=“https://youtu.be/KHF21YIvveY“ title=“Медия“][/vc_column][vc_column width=“1/3″ css=“.vc_custom_1565087911639{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_column_text]

България

Народният празник „Сурва“/ „Сурова“

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2015 (10.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row gap=“5″][vc_column width=“2/3″ css=“.vc_custom_1565086755306{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_custom_heading text=“Традицията на тъкане на килими в Чипровци“ font_container=“tag:h2|text_align:center|color:%230dbab8″ use_theme_fonts=“yes“ link=“url:http%3A%2F%2Fwww.unesco.org%2Fculture%2Fich%2Fen%2FRL%2Fthe-tradition-of-carpet-making-in-chiprovtsi-00965|title:%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%A7%D0%B8%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%BA%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B8|target:%20_blank|rel:nofollow“][vc_column_text]Килимите са ръчно тъкани от жени от гр. Чипровци, Северозападна България. В повечето къщи в града има вертикален стан, който се използва от жените за изработване на килими, които традиционно се ползват за постилане на под. Тъкачката взима по няколко конеца от основната нишка в лявата ръка, промушва с дясната вътъчната нишка и пристяга изтъканото с гребен. Мъжете в града обикновено се занимават с производството на вълна, нейната обработка и оцветяване. Преждата, боядисвана с естествени материали придава меки, пастелни цветове на килима, докато оцветената с химикали придава по-ярки тонове. Килими са известни с композицията, орнаменталните мотиви и цветовете. Изработването на килими се свързва с вярвания, словесни формули и ритуални практики. Тъкачките изричат молитви и отправят благопожелания когато започват нов килим. Те пеят и разказват истории, докато работят. Уменията се предават от майка и баба на дъщеря и внучка, често при изработването на голям килим. Килимарството е дълбоко залегнало в социалния и културния живот на населението. Най-известните орнаменти в килимите са пресъздават в общността и са включени дори в градския герб.[/vc_column_text][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_row_inner][vc_column_inner][vc_single_image source=“external_link“ external_img_size=“584×395″ alignment=“center“ onclick=“custom_link“ img_link_target=“_blank“ link=“https://ich.unesco.org/en/RL/the-tradition-of-carpet-making-in-chiprovtsi-00965#diaporama“ custom_src=“https://ich.unesco.org/img/photo/thumb/09105-HUG.jpg“][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_video link=“https://youtu.be/YT2Osv9c2ns“ title=“Медия“][/vc_column][vc_column width=“1/3″ css=“.vc_custom_1565087911639{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_column_text]

България

Традицията на производство на Чипровски килими

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2014 г. (9.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row gap=“5″][vc_column width=“2/3″ css=“.vc_custom_1565086755306{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_custom_heading text=“„Нестинарството — послание от миналото: Панагирът на Св. Св. Константин и Елена в с. Българи““ font_container=“tag:h2|text_align:center|color:%230dbab8″ use_theme_fonts=“yes“ link=“url:http%3A%2F%2Fwww.unesco.org%2Fculture%2Fich%2Fen%2FRL%2Fnestinarstvo-messages-from-the-past-the-panagyr-of-saints-constantine-and-helena-in-the-village-of-bulgari-00191|title:%E2%80%9E%D0%9D%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE%20%E2%80%94%20%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%20%D0%BE%D1%82%20%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE%3A%20%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%80%D1%8A%D1%82%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%A1%D0%B2.%20%D0%A1%D0%B2.%20%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%20%D0%B8%20%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0%20%D0%B2%20%D1%81.%20%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%E2%80%9C|target:%20_blank|rel:nofollow“][vc_column_text]Нестинарският танц върху жар е кулминацията на обреда панагир – празник в чест на свети свети Константин и Елена, който се провежда всяка година на 3 и 4 юни в село Българи в Странджа, югоизточната част на България. Ритуалът цели да осигури благосъстояние и плодородие на селото. Сутринта се провежда тържествена церемония, последвана от процесия с икони на светците до свещен извор, който е извън селото. Процесията е придружена от музиканти с тъпан и гайда. При извора на присъстващите се раздават свещи и светена вода за благополучие. Кулминацията на празника е вечерта с танц върху жарава, най-висшата форма на почитане на светците. Водени от звуците на свещения тъпан, събралите се оформят мълчалив кръг около жаравата, а нестинарите – духовни и физически изразители на волята на светците, навлизат един след друг в жаравата и започват да се движат. В миналото ритуалът нестинарство е бил традиция в трийсетина съседни български и гръцки села, но днес се прави само в с. Българи, където живеят стотина души. По време на празника панагир обаче хиляди се стичат от няколко години, между които и гърци.

[/vc_column_text][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_row_inner][vc_column_inner][vc_single_image source=“external_link“ external_img_size=“584×395″ alignment=“center“ onclick=“custom_link“ img_link_target=“_blank“ link=“http://www.unesco.org/culture/ich/en/RL/nestinarstvo-messages-from-the-past-the-panagyr-of-saints-constantine-and-helena-in-the-village-of-bulgari-00191#diaporama“ custom_src=“https://www.unesco.org/culture/ich/img/photo//thumb/01086-BIG.jpg“][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_video link=“https://www.youtube.com/watch?v=-ru506gJ1iI“ title=“Медия“][/vc_column][vc_column width=“1/3″ css=“.vc_custom_1565087911639{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_column_text]

България

„Нестинарството — послание от миналото: Панагирът на Св. Св. Константин и Елена в с. Българи“

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2009 г. (4.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row gap=“5″][vc_column width=“2/3″ css=“.vc_custom_1565086755306{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_custom_heading text=“Бистришките баби, архаична полифония, танци и ритуали от региона Шоплука“ font_container=“tag:h2|text_align:center|color:%230dbab8″ use_theme_fonts=“yes“ link=“url:http%3A%2F%2Fwww.unesco.org%2Fculture%2Fich%2Fen%2FRL%2Fbistritsa-babi-archaic-polyphony-dances-and-rituals-from-the-shoplouk-region-00095|title:%D0%91%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%B1%D0%B0%D0%B1%D0%B8%2C%20%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B0%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0%20%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F%2C%20%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%20%D0%B8%20%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%B8%20%D0%BE%D1%82%20%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%20%D0%A8%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%BA%D0%B0|target:%20_blank|rel:nofollow“][vc_column_text]Традиционните танци и полифонични песни от Шоплука, България, се изпълняват и днес от група възрастни жени, назовавана „Бистришките баби“.Тази традиция обхваща диафония, наричана шопска полифония, старинни форми на верижен танц „хоро“ и ритуалът лазаруване, церемония за девойки.
Диафонията е специфично пеене, при което един или два гласа изграждат мелодията, съставена от извивка и „криво бучене“, докато другите акомпанират с монотонен бурдон в двуглас или триглас, за да има мощно пеене. Танцьорите – в традиционни костюми, се хващат един за друг през кръста или за колана, за да образуват кръг и с леки стъпки се движат в посока обратна на часовниковата стрелка.
Социалната функция на полифоничното пеене се е променила през 20 век и днес се изпълнява предимно на сцена. Въпреки това „Бистришките баби” са възприемани като важен компонент от културния живот на региона, които предават традицията на новите поколения. Тези жени са последните представителки на традиционната полифония, а с. Бистрица е едно от последните места в България, където това пеене се е предавало през вековете. Близостта на столицата София, която предлага разнообразни културни забавления, постепенно променя интереса на младите към традицията. Богатият репертоар е ограничен до най-известните песни и танци, които се представят на сцена.[/vc_column_text][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_row_inner][vc_column_inner][vc_single_image source=“external_link“ external_img_size=“584×395″ alignment=“center“ onclick=“custom_link“ img_link_target=“_blank“ link=“https://ich.unesco.org/en/RL/bistritsa-babi-archaic-polyphony-dances-and-rituals-from-the-shoplouk-region-00095#diaporama“ custom_src=“https://ich.unesco.org/img/photo/thumb/00021-LRG.jpg“][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_video link=“https://www.youtube.com/watch?v=embqg-yKHNQ“ title=“Медия“][/vc_column][vc_column width=“1/3″ css=“.vc_custom_1565087911639{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_column_text]

България

Бистришките баби, архаична полифония, танци и ритуали от региона Шоплука

Дата на вписване:

Елемент, вписан през 2008 година (3.COM) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството (първоначално обявен през 2005 г.).[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][:en]

[vc_row gap=“5″][vc_column width=“2/3″ css=“.vc_custom_1565086755306{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_custom_heading text=“Visoko multipart singing from Dolen and Satovcha, South-western Bulgaria“ font_container=“tag:h2|text_align:center|color:%230dbab8″ use_theme_fonts=“yes“ link=“url:https%3A%2F%2Fich.unesco.org%2Fen%2FRL%2Fvisoko-multipart-singing-from-dolen-and-satovcha-south-western-bulgaria-00967|title:Visoko%20multipart%20singing%20from%20Dolen%20and%20Satovcha%2C%20South-western%20Bulgaria|target:%20_blank|rel:nofollow“][vc_column_text]Visoko is a traditional practice of multipart singing that is unique to the Bulgarian villages of Dolen and Satovcha in the Blagoevgrad region. There are three types of multipart songs typical of Visoko: low-pitched, high-pitched and a combination of the two. Low-pitched singing consists of sustained singing by two vocal parts. High-pitched singing also includes two vocal parts, but is characterized by repeated outcries from both voices, an octave above the basic tone. These outcries are followed by a downwards slide and a recitative uttering of the lyrics in the low register. The third type of Visoko song entails a combination of low-pitched and high-pitched singing, with all four vocal parts. Visoko lyrics typically evoke nature. In the past, visoko songs, also known as summer songs, were sung outdoors by women working in the fields. While hoeing or harvesting, a group of women called out Visoko songs from one field, and a second group replied from another. Today, the main performers of Visoko are women and girls in singing groups from community centres in the two villages. This high-pitched multipart singing is a key identity marker for the Dolen and Satovcha communities. It is a cherished tradition that distinguishes them from neighbouring villages.[/vc_column_text][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_row_inner][vc_column_inner][vc_single_image source=“external_link“ external_img_size=“594×395″ alignment=“center“ custom_src=“https://ich.unesco.org/img/photo/thumb/14723-BIG.jpg“ caption=“© Nikolay Vukov, 2013″][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_video link=“https://youtu.be/975ROm5PbK4″ title=“Media“][/vc_column][vc_column width=“1/3″ css=“.vc_custom_1565087911639{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_column_text]

Bulgaria

Visoko multipart singing from Dolen and Satovcha, South-western Bulgaria

Date of Inscription :

Inscribed in 2021 (16.COM) on the Representative List of the Intangible Cultural Heritage of Humanity[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row gap=“5″][vc_column width=“2/3″ css=“.vc_custom_1565086755306{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_custom_heading text=“Cultural practices associated to the 1st of March“ font_container=“tag:h2|text_align:center|color:%230dbab8″ use_theme_fonts=“yes“ link=“url:https%3A%2F%2Fich.unesco.org%2Fen%2FRL%2Fcultural-practices-associated-to-the-1st-of-march-01287|title:Cultural practices associated to the 1st of March|target:%20_blank|rel:nofollow“][vc_column_text]Cultural Practices Associated to the 1st of March comprise traditions transmitted since ancient times to celebrate the beginning of spring. The main practice consists of making, offering and wearing a red and white thread, which is then untied when the first blossom tree, swallow or stork is seen. A few other local practices also form part of a larger spring celebration, such as purification actions in Moldova. The artefact is considered to provide symbolic protection against perils such as capricious weather, with the practice ensuring a safe passage from winter to spring for individuals, groups and communities. All members of the communities concerned participate, irrespective of their age, and the practice contributes to social cohesion, intergenerational exchange and interaction with nature, fostering diversity and creativity. Informal education is the most frequent means of transmission: in rural areas, young girls are taught how to make the thread by older women, while in urban areas apprentices learn from teachers, craftspeople and through informal education. Another occasion for transmission is provided by Martenitsa/Martinka/Mărţişor workshops organized by ethnographic museums. The communities concerned are actively involved in efforts to inventory, research, document and promote the element, and numerous cultural projects geared at its safeguarding are underway.[/vc_column_text][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_row_inner][vc_column_inner][vc_single_image image=“5406″ img_size=“584×395″ add_caption=“yes“ alignment=“center“ onclick=“custom_link“ img_link_target=“_blank“ link=“https://ich.unesco.org/en/RL/picking-of-iva-grass-on-ozren-mountain-01289#diaporama“][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_video link=“https://youtu.be/53R1H9Z_UaM“ title=“Media“][/vc_column][vc_column width=“1/3″ css=“.vc_custom_1565087911639{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_column_text]

Bulgaria

Cultural practices associated to the 1st of March

multinational application of Bulgaria, Republic of North Macedonia, Republic of Moldova, Romania

Date of Inscription :

Inscribed in 2017 (12.COM) on the Representative List of the Intangible Cultural Heritage of Humanity[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row gap=“5″][vc_column width=“2/3″ css=“.vc_custom_1565086755306{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_custom_heading text=“Bulgarian chitalishta (cultural community centres)“ font_container=“tag:h2|text_align:center|color:%230dbab8″ use_theme_fonts=“yes“ link=“url:https%3A%2F%2Fich.unesco.org%2Fen%2FBSP%2Fbulgarian-chitalishte-community-cultural-centre-practical-experience-in-safeguarding-the-vitality-of-the-intangible-cultural-heritage-00969|title:Bulgarian%20chitalishta%20(cultural%20community%20centres)|target:%20_blank|rel:nofollow“][vc_column_text]Bulgarian chitalishta (cultural community centres) are uniformly distributed across the whole territory of Bulgaria. They are established by communities themselves and are open to everyone irrespective of age, gender, political and religious views. The first chitalishta were established in 1856, and they have been recognized as a key organizational unit of Bulgarian society ever since. In accordance with the Chitalishta Act of 1996, chitalishta are non-governmental self-regulatory organizations. By law, they perform cultural and educational activities aimed at safeguarding the customs and traditions of Bulgarian people, ensuring access to information, distributing knowledge and familiarizing citizens with the values and achievements of science, arts and culture. Chitalishta are central to the process of transmitting intangible cultural heritage in the country, with elderly members playing a key role in encouraging young people to get involved. The efficiency of chitalishte is demonstrated by their increasing numbers over the years and the growing numbers of participants in their activities, representing all ages and population groups. With a view to popularizing and presenting intangible cultural heritage, chitalishta organize festivals, celebrations, gatherings, exhibitions and so on, and one innovative approach for developing chitalishta is the establishment of local centres for documenting, archiving and handing over knowledge and skills.[/vc_column_text][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_row_inner][vc_column_inner][vc_single_image image=“5408″ img_size=“584×395″ add_caption=“yes“ alignment=“center“ onclick=“custom_link“ img_link_target=“_blank“ link=“https://ich.unesco.org/en/BSP/bulgarian-chitalishte-community-cultural-centre-practical-experience-in-safeguarding-the-vitality-of-the-intangible-cultural-heritage-00969#diaporama“][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_video link=“https://youtu.be/aRt0MSNu47I“ title=“Media“][/vc_column][vc_column width=“1/3″ css=“.vc_custom_1565087911639{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_column_text]

Bulgaria

Bulgarian Chitalishte (Community Cultural Centre)

Date of Inscription :

Selected in 2017 on the Register of Good Safeguarding Practices[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row gap=“5″][vc_column width=“2/3″ css=“.vc_custom_1565086755306{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_custom_heading text=“Festival of folklore in Koprivshtitsa: a system of practices for heritage presentation and transmission“ font_container=“tag:h2|text_align:center|color:%230dbab8″ use_theme_fonts=“yes“ link=“url:http%3A%2F%2Fwww.unesco.org%2Fculture%2Fich%2Fen%2FBSP%2Ffestival-of-folklore-in-koprivshtitsa-a-system-of-practices-for-heritage-presentation-and-transmission-00970|title:Festival%20of%20folklore%20in%20Koprivshtitsa%3A%20a%20system%20of%20practices%20for%20heritage%20presentation%20and%20transmission|target:%20_blank|rel:nofollow“][vc_column_text]The concept for the Festival of Folklore in Koprivshtitsa, where thousands of Bulgarians of all ages and the diaspora meet in August to present and share their intangible cultural heritage practices ranging from dance and storytelling, to games and craftsmanship, originated when local musicians saw a need to protect traditions endangered by factors such as urbanization and commodification. Hosted by the Koprivshtitsa municipality with assistance from the Ministry of Culture, Bulgarian National Television, Bulgarian National Radio, the Institute of Ethnology and Folklore Studies with the Ethnographic Museum, the Institute for Art Studies and community centres, the festival raises awareness about the importance of safeguarding living heritage and promotes its presence in people’s lives, documents it for future continuity and stimulates transmission. Performers are nominated through selection procedures organized by Bulgaria’s administrative districts where new traditions are also identified, then performances broadcasted and documented by scholars for archival records such as those at the Institute of Ethnology and Folklore Studies with the Ethnographic Museum. Since the first festival in 1965, nine editions have taken place with 18,000 performers participating in 2010, attracting visitors from throughout the country and abroad. Many festival performers go on to become known internationally.[/vc_column_text][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_row_inner][vc_column_inner][vc_single_image image=“4410″ img_size=“584×395″ add_caption=“yes“ alignment=“center“ onclick=“custom_link“ img_link_target=“_blank“ link=“http://www.unesco.org/culture/ich/en/BSP/festival-of-folklore-in-koprivshtitsa-a-system-of-practices-for-heritage-presentation-and-transmission-00970#diaporama“][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_video link=“https://youtu.be/QZw-Wue2Lt8″ title=“Media“][/vc_column][vc_column width=“1/3″ css=“.vc_custom_1565087911639{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_column_text]

Bulgaria

Festival of folklore in Koprivshtitsa: a system of practices for heritage presentation and transmission

Date of Inscription :

Selected in 2016 on the Register of Good Safeguarding Practices

Bulgaria

Surova folk feast in Pernik region

Date of Inscription :

Inscribed in 2015 (10.COM) on the Representative List of the Intangible Cultural Heritage of Humanity[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row gap=“5″][vc_column width=“2/3″ css=“.vc_custom_1565086755306{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_custom_heading text=“The tradition of carpet-making in Chiprovtsi“ font_container=“tag:h2|text_align:center|color:%230dbab8″ use_theme_fonts=“yes“ link=“url:http%3A%2F%2Fwww.unesco.org%2Fculture%2Fich%2Fen%2FRL%2Fthe-tradition-of-carpet-making-in-chiprovtsi-00965|title:The%20tradition%20of%20carpet-making%20in%20Chiprovtsi|target:%20_blank|rel:nofollow“][vc_column_text]Kilimi are hand-woven carpets made by the women of Chiprovtsi in north-western Bulgaria. Almost every household in the town contains a vertical handloom, which the women use to make two-sided carpets. The weaver takes several threads of the warp with her left hand, interlaces the weft yarn into the warp and uses a small beater to tighten the weave. The men of the town typically engage in wool production, processing and dyeing. Naturally dyed yarn gives soft pastel carpet hues, while chemical dyes produce brighter shades. The finished carpets are renowned for their composition, ornamental motifs and colour. Carpet weaving goes hand in hand with beliefs, verbal formulae and ritual practices. The weavers say prayers and make wishes for success before starting a new carpet, and sing and tell stories while working at the loom. The process of transmission occurs informally from mothers and grandmothers to daughters, often while working together on large carpets. Carpet weaving is deeply integrated into the social and cultural life of the population. The best-known forms of ornamentation are reproduced throughout the community and even constitute the coat of arms of the town.[/vc_column_text][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_row_inner][vc_column_inner][vc_single_image source=“external_link“ external_img_size=“584×395″ alignment=“center“ onclick=“custom_link“ img_link_target=“_blank“ link=“https://ich.unesco.org/en/RL/the-tradition-of-carpet-making-in-chiprovtsi-00965#diaporama“ custom_src=“https://ich.unesco.org/img/photo/thumb/09105-HUG.jpg“][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_video link=“https://youtu.be/YT2Osv9c2ns“ title=“Media“][/vc_column][vc_column width=“1/3″ css=“.vc_custom_1565087911639{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_column_text]

Bulgaria

The tradition of carpet-making in Chiprovtsi

Date of Inscription :

Inscribed in 2014 (9.COM) on the Representative List of the Intangible Cultural Heritage of Humanity[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row gap=“5″][vc_column width=“2/3″ css=“.vc_custom_1565086755306{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_custom_heading text=“Nestinarstvo, messages from the past: the Panagyr of Saints Constantine and Helena in the village of Bulgari“ font_container=“tag:h2|text_align:center|color:%230dbab8″ use_theme_fonts=“yes“ link=“url:http%3A%2F%2Fwww.unesco.org%2Fculture%2Fich%2Fen%2FRL%2Fnestinarstvo-messages-from-the-past-the-panagyr-of-saints-constantine-and-helena-in-the-village-of-bulgari-00191|title:Nestinarstvo%2C%20messages%20from%20the%20past%3A%20the%20Panagyr%20of%20Saints%20Constantine%20and%20Helena%20in%20the%20village%20of%20Bulgari|target:%20_blank|rel:nofollow“][vc_column_text]The Nestinarstvo fire-dancing rite is the climax of the annual Panagyr ritual on the feast days of Saints Constantine and Helena (3 and 4 June) in the village of Bulgari, in the Mount Strandzha region of south-east Bulgaria. The ritual is held to ensure the well-being and fertility of the village. In the morning, consecrated and ceremonial rituals are solemnized and a procession with the sacred icons representing the two Saints travels outside the village to a spring with holy water, accompanied by drum and bagpipes. At the spring, holy water and candles are handed out to everyone present for good health. The festival culminates in a fire-dance in the evening as the highest form of veneration of the Saints. People silently form a circle around the burning embers led by the sacred drum, and the Nestinari, who are spiritual and physical leaders through whom the saints express their will, begin entering the circle and treading the embers. Formerly celebrated in some thirty nearby Bulgarian and Greek villages, Nestinarstvo remains today in Bulgari, a village of only a hundred persons. During the Panagyr, however, thousands crowd the village, including in recent years many Greeks who join the ritual.[/vc_column_text][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_row_inner][vc_column_inner][vc_single_image source=“external_link“ external_img_size=“584×395″ alignment=“center“ onclick=“custom_link“ img_link_target=“_blank“ link=“http://www.unesco.org/culture/ich/en/RL/nestinarstvo-messages-from-the-past-the-panagyr-of-saints-constantine-and-helena-in-the-village-of-bulgari-00191#diaporama“ custom_src=“https://ich.unesco.org/img/photo/thumb/01087-BIG.jpg“][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_video link=“https://www.youtube.com/watch?v=-ru506gJ1iI“ title=“Media“][/vc_column][vc_column width=“1/3″ css=“.vc_custom_1565087911639{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_column_text]

Bulgaria

Nestinarstvo, messages from the past: the Panagyr of Saints Constantine and Helena in the village of Bulgari

Date of Inscription :

Inscribed in 2009 (4.COM) on the Representative List of the Intangible Cultural Heritage of Humanity[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row gap=“5″][vc_column width=“2/3″ css=“.vc_custom_1565086755306{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_custom_heading text=“Bistritsa Babi, archaic polyphony, dances and rituals from the Shoplouk region“ font_container=“tag:h2|text_align:center|color:%230dbab8″ use_theme_fonts=“yes“ link=“url:http%3A%2F%2Fwww.unesco.org%2Fculture%2Fich%2Fen%2FRL%2Fbistritsa-babi-archaic-polyphony-dances-and-rituals-from-the-shoplouk-region-00095|title:Bistritsa%20Babi%2C%20archaic%20polyphony%2C%20dances%20and%20rituals%20from%20the%20Shoplouk%20region|target:%20_blank|rel:nofollow“][vc_column_text]he traditional dances and polyphonic singing found in the Shoplouk region of Bulgaria are still performed by a group of elderly women, the Bistritsa Babi. This tradition includes diaphony, or what is known as shoppe polyphony, ancient forms of the horo chain dance and the ritual practice of lazarouvane, an initiation ceremony for young women. Diaphony is a specific type of polyphonic singing in which one or two voices build the melody consisting of izvikva meaning “to shout out” and bouchi krivo meaning “crooked rumbled roars”, while other singers hold a monotone drone that is doubled or trebled to produce a more sonorous sound that accompanies the lead singers.The dancers, dressed in traditional costumes, hold each other by the waist or belt and dance in a circle, stepping lightly and moving counter-clockwise. A number of variations are performed within this structure, depending on the song and ancient ritual purposes. Although the social function of the polyphonic singing has changed over the twentieth century, as it is now primarily performed on stage, the Bistritsa Babi are regarded as an important component of the region’s cultural life, promoting traditional expressions among the younger generations. The women are among the few remaining representatives of traditional polyphony and the village of Bistritsa is one of the last areas in Bulgaria in which this cultural expression has been maintained over the centuries. Due to its location near the capital Sofia, which offers a range of cultural attractions, young people’s interest in communitybased traditions is declining. Over the years, the rich repertoire of songs and dances has been reduced to include only the most popular highlights to be performed on stage.[/vc_column_text][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_row_inner][vc_column_inner][vc_single_image source=“external_link“ external_img_size=“584×395″ alignment=“center“ onclick=“custom_link“ img_link_target=“_blank“ link=“https://ich.unesco.org/en/RL/bistritsa-babi-archaic-polyphony-dances-and-rituals-from-the-shoplouk-region-00095#diaporama“ custom_src=“https://ich.unesco.org/img/photo/thumb/00021-LRG.jpg“][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_separator color=“turquoise“ border_width=“2″][vc_video link=“https://www.youtube.com/watch?v=embqg-yKHNQ“ title=“Media“][/vc_column][vc_column width=“1/3″ css=“.vc_custom_1565087911639{background-color: #eeeeee !important;}“][vc_column_text]

Bulgaria

Bistritsa Babi, archaic polyphony, dances and rituals from the Shoplouk region

Date of Inscription :

Inscribed in 2008 (3.COM) on the Representative List of the Intangible Cultural Heritage of Humanity (originally proclaimed in 2005)[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]

[:]